|
|
| Тема |
 Няма любов |
|
| Автор |
Oбичaм () |
|
| Публикувано | 22.03.13 22:38 |
|
|
|
Няма любов,
има сълзи.
Няма мечти,
има кошмар.
Всичко е цветно и съвършенно,
Всичко е интересно и необикновенно.
Всичко сега е действителност без мечти.
А всъщност празнота навсякъде цари.
Когато съм щастлив, трябва да съм ленив.
Когато съм ленив, трябва да пиша и дивея.
Когато си спомня какво съм, направо ще онемея.
Спомените се връщат и главата се вцепенява от удивление.
Спомените се връщат и ми подсказват без обяснение.
Една история минала, банална и скучна.
Една пародия тъжна и монотонно скроена.
И напоена с отчаяние.
И напоена с обаяние.
Защо се родих и живях,
Защо се депресирах и тъжах.
Обяснение просто и логично,
сбъркани гени, в началото титанично.
Другите получиха приятели.
Другите получиха обяснение.
Получиха защо са на този свят със пояснение.
А аз получих спомени кошмари,
Получих гени, ненужни на никого.
Спомените ме разтърсват, когато си спомням какво съм.
Спомените ме побъркват, когато разбера какво съм.
Спомени от неизживян живот.
Спомени от липса на способности.
Липсваха ми толкова неща.
Липсваха ми хубави телеса.
Няма сила мъжка, няма елегантност.
Няма ум и гъвкавост, няма и интелигентност.
Толкова неща ми липсваха.
Толкова неща не получих.
Толкова неща не почувствах.
Толкова неща не направих.
Толкова неща не измислих.
Но осъзнах истината, че не ме бива.
Но всички осъзнаха, че съм тъй нищожен.
Обявите за работа са некролози.
Със моето име там, написано е.
Хиляди пъти да умра.
И нито един път да не се съживя.
Нито едно нещо да не мога да умея.
И цялото време да си пропилея.
Некролог след некролог.
Това не са дори некролози на несбъднати мечти.
Никога не съм могъл толкова да мечтая.
Това е моят некролог, на отдавна умрял човек.
Мъртъв съм, но не го зная.
Моята душа е другаде.
Къде, не зная.
Зная, че чувствам празнота.
Че чувствам гняв и неяснота.
Че спомените носят ми огорчение.
А това което съм е пълно прегрешение.
Грешен съм, че се родих с лоши гени.
Грешен съм, че съществувах депресиран.
Грешка е, че съм.
Грешка е и, че не съм.
При мен никога не стават нещата,
а другите откриха щастието и радостта,
а другите сбъднаха някоя и друга мечта.
Редактирано от Oбичaм на 22.03.13 22:41.
| |
| |
| 
|
|
