Няма грам мистерия,
всичко е материя.
ДНК забъркай ти,
после бавно изпечи.

Получава се добре,
само ако хубаво се наебе.

При лошо втасване смърди,
гнилоч и плесени, заразата пълзи.

Още от дете си имаш мечти,
за свят хубав и съвършенни черти.
За постоянно учение и обяснение,
за точност и усмотрение.

Тези с хубавите гени преуспяват,
Тези с хубавите гени са таланти.
Тези с лошите гени пък смърдят,
и хич не щат и жени да ги ебат.

Вярвай, че с нещо и Бога ти,
можеш да победиш ДНК и то с мечти.
А ДНК-то си расте и расте.
И вече си възрастен, демек ще се мре.

Пълен провал на генетична основа,
Пълен прова на моралната същност.

Искаш да си ти,
ама времето лети.

И приканва те със зов сега,
Да умреш, че да свърши и света.

Вярата си забрави,
живота си пропъди.

Няма грам мистерия,
няма грам съмнение.
Във всяка частица на твоето ДНК,
блуждае и се рее, тя Смъртта.

Грозни черти,
грозно тяло.
Грозни мечти,
в грозна същност.

Грозота и невъзможност да обясниш,
грозота и невъзможност гените да победиш.


Стиховете свършват,
защото ме мързи.
Да разясня какво съм,
всъщност да ви разкрия.
Не ме мързи, а се крия.
Каква гадост съм аз,
защото искам да съм позитивен.