|
|
| Тема |
 Светът e грозна тишина |
|
| Автор |
blood2 () |
|
| Публикувано | 03.11.12 23:12 |
|
|
|
Светът е грозна тишина,
където сливаш се с пръстта.
Няма точки , запетаи,
има край и отрицание.
Тоест?Божестено отрицание.
Няма нищо, пръст дори.
Когато идва Смъртта всичко спи.
Иначе са будни и дявола отричат,
но пред Смъртта като девици се събличат.
Обляти в светлина?
Обляти в топлина?
Смешна илюзия на тъканта.
Смешно е да вярваш с грешно ДНК.
Смешно е, а има празнота,
гротеска или суета в пръстта.
Имало едно време деца,
така започва всяка приказка.
Демек сега ги няма,
нямат ги сега.
А те са нищо и илюзия
и през деня и през нощта.
И живяли дълго и щастливо,
докато Смъртта не ги убила.
Егати Хепиедна с мъртъвци,
в забвение умрели, но засмени.
И накрая да удвоя електората,
че живота да се ражда и живей.
Демек стихове за любовта,
или поне за размножеността.
О свещенна простота,
мамата ти да еба.
Да се плоди и размножава.
Да покрие тя Земята с простота,
та да дойде очакваната мъдрост.
Аз вярвам, че ще живея вечно на таз Земя,
вярвам, че няма нещо по-вредно от Смъртта.
Усилията всички тя убива и погубва.
И тъканта ми с гените постоянно ги отмива.
А на мен ми се заспива.
Във странен съм беплътен.
Без думи, без цифри.
Без гледки и пейзажи.
Без глупаци и засмяни.
Без умни и тарикати.
Сън без сънуване.
Пустота в празнота.
Светът е грозна тишина,
и чуваш само ехото си във безкраят.
И всичките мечти са само твои,
животът само в теб е, в друг го няма.
Мислите са само твои.
Отвън няма нищо.
Няма хора и мечти.
Няма помощ, само мъртъвци.
Чоплещи плътта ти да заспиваш,
че е време да умреш.
| |
| |
| 
|
|
