Надежда всяка оставете,
мечти в забвение пратете.
Рисувайте със кръв стените,
със неродената от тях сила и плът.

Мечтание,
желание,
будуване,
сънуване.

Те в Ада са сега,
а мен и там ме няма.

Плаче моята душа.

Нямам сили да строша оковите на свободата,
нямам сили и да викна да ми помогне съдбата.

Забвение и унижение,
пълно заточение.

Превърнал се на пръст в земята,
а наоколо са цъфнали цветята.

И ухаят и са свежи,
И са с утринна роса.
А над тях е синева.
А пък слънцето и то засмяно,
и намига със лъчите си обляно.

Но пък мен ме няма вече.
И не чувствам раят тук.
А съм прост боклук,
потънал в скръб.

Редактирано от blood2 на 16.10.12 18:59.