Жадна река

Сред зноя летен
сънно тя шуми -
едва потрепват дребните
вълни.
Докосвам я,
обзет от мисъл странна:
реката също може да е жадна.
Жадува тя
за бистри дъждове,
за ласката на буйни ветрове,
за плясък на криле и звънки
думи,
за хладни изгреви и сенки лунни,
за цветен ден и пухкав небосвод,
за бряг зелен, за повече
живот...
Протягам шепа...
Ето че и аз самият
от тази жажда
мога да отпия.



Георги Константинов, стихотворения от новата му стихосбирка "Врана в снега".