Фамилна къща
На моя син Константин

От нея е тръгнал
моят бащин род.
В нея е роден баща ми...
А сега голямата къща
под вардарско небе
е пуста и тъжна -
като душата на бежанец...
Прадядо ми Христо Манасиев
още не сее върнал
от безкраен гурбет.
Неговият брат Аргир Манасиев
броди нейде из Пирина -
самотен войвода,
останал без чета.
Дядо ми Георги,
пронизан от пневмония,
и до днес лежи
в някой кален окоп
на Първата световна.
Моят баща Константин
потъна
в плевенските гробища -
неуспял да зърне отново
родната си къща...
Аз пък имах късмета
да мина оттам.
Пророних една късна сълза
и отминах...
Сега пийнали призраци
чукат на вратата.
Но няма кой
да им отвори.

Град Гевгелия, Македония