|
АЗ ПОМНЯ ЧУДНОТО МИГНОВЕНИЕ
Александър Сергеевич Пушкин
Превод от Никола Константинов Петров, посветен на Роси
В миг на чудно озарение
пред менe ти се появи,
едно божествено видение
на ангел с чиста красота.
В тревоги, пълни с безнадеждност,
във свят изпълнен с суета,
заспивах със нежния ти глас,
сънувах твоите черти.
Но времето с всеки тъжен миг
лишаваше ни от мечти
и аз привикнах с твоя глас,
с божествените ти черти.
И във живота бях изгнаник,
безкрайни точеха се дни,
лишен от бог и вдъхновение
без страсти, ревност и любов
И в миг настъпи озарение
и ти отново се яви,
едно божествено видение
на ангел с чиста красота.
Сърцето бие устремено
с възкръсналата си мечта,
изпълнено с вдъхновение
с живот, сълзи и със Любов.
-----------------------------------
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
|
Нов превод на: Я помню чудное мгновение ....
