|
Тема |
Re: Любов [re: jumbles] |
|
Автор |
Maшинaтa () |
|
Публикувано | 26.02.12 22:16 |
|
|
Цъфнали градинки,
цъфнали лехи.
Напъпили власинки,
зелена долина.
Небето от коприна,
морето от вода.
И чудя се безпирно,
къде е любовта.
Хората щъкат,
и бързат да творят.
Маймуните крадящи,
пък взимат им труда.
Без никакво уточнение,
без никакво пояснение.
Пазача на декора,
прокрадва се до мен.
И пъди ме без уточнение,
без обяснение и обобщение.
От тази пролет цъфнала,
от тази хубост вързала.
И гони ме от сцената,
и гони от живота.
Да съм умрял в забвение,
че плащало се така.
Няма тука има тука нема,
има само мизерия голема.
Пояснения, обяснения,
уточнения, прегрешения.
Все едно, все едно.
Чувствам се като на опело.
И опявам си съдбата,
щот ме пъдят от Земята.
И ме пъдят при любовта,
и ме пъдят при Смъртта.
Под полата на Смъртта,
да се скрия и утихна.
Че живота е тъй сложен,
а пък хората са риби.Редактирано от Maшинaтa на 26.02.12 22:17.
|
| |
|
|
|