|
|
| Тема |
 Преди много години |
|
| Автор |
numizmat (непознат
) |
|
| Публикувано | 24.01.12 05:56 |
|
|
|
Нещо старо... Повече от 25 години. Ученик в гимназията.
ТВОИТЕ ОЧИ
В душата ми ранена любовта гори.
Разпалиха я твои прелестни очи.
Те дадоха на нея и страст, и сила...
Но оставиха да тлее, да умира...
Дълбоки кат небето
И меки кат коприна-
Очите ти, любима,
В тях слънчев блясък има.
Те могат да погалят моята душа,
Но с тях ти вливаш само болка и тъга.
Защо, защо така устроен е светът,
За да ги виждам и на сън, и през деня.
Нежни като на дете
И ясни кат звездица-
Очите ти, любима,
Очи на хубавица!
Ах тези тъй далечни, прелестни очи...
Дали във тях любов към другиго гори?...
Съгласен съм на всичко - ти ме разбери:
Обичам и ще ги обичам, но уви...
Аз тайно си мечтая
За тез ангелски очи-
Очите ти, любима,
Туй поне ми разреши!
| |
| |
| 
|
|
