|
|
| Тема |
 Някога |
|
| Автор |
kalarash (stranen) |
|
| Публикувано | 23.01.12 15:33 |
|
|
|
Във някой скучен ден по знойно пладне
с ръка ще махне моята съдба.
Ще хукне надалеч в усои хладни
зад призрака на сляпа суета...
Камбаната ще тропне обичайно.
Пет съботи навярно след това
ще спират пътьом, минали случайно
приятели, облечени в тъга.
След шестата, във утрините хладни
ще идва може би една жена.
Ще храни тихо тя врабците гладни,
а някога... ще свърши и това.
И вярно ли е, или е измама,
че в оня свят умира любовта?
Че там без тленност тръпката я няма,
дори че не боли реалността,
че там от нас съдбата се отрича
и става чужда нашата съдба...
О, Господи, прости ми! Ще обичам
дори и в Ада същата жена.
Николай Дялков
| |
| |
| 
|
|
