Завръщането ти представям си така:
На спирката на шумен кръстопът
тролеят спира, аз подавам ти ръка
и светофарите ни сторват път.
Сто славея във този миг ще пеят
(по моята покана долетели),
ще си изгуби жиците тролеят,
камбаните на “Невски” ще са полудели,
и кестените ще се смеят,
със цветове неземно бели…
…ще отболи,
че имаше раздяла…
…ще ни боли,
че срещата е закъсняла.