И ето пак сме двете –
вечерта и аз
с бутилка вино
и едно мълчание,
което да споделяме
и самота -
в очите ни –
отдавна знаем
тайните си..
И пак започва
старата игра-
отпиваме от тишината
и се гледаме,
докосвам я-
превръща се в звезда,
аз ставам вещица
и заедно потегляме
към бездните
на общото ни минало...
Отново стигаме
до кръстопътя
на ръцете си,
където има бряг
на сребърна река
и омагьосано от думите ни
цвете
в гора от спомени,
във сребърна гора
и после – девет планини
и чак в десетата,
и кървава,
и тръпнеща земя,
пустиня и море,
умираща комета,
сълза на птица
в мъртъв океан –
пристигаме
на острова
на другите –
на тези,
дето нямат имена
и са добри
и още много влюбени
в живота...
Тези – Ти и Аз,
които сме изгубили
по пътя си..