|
На сватбата ти, в най-радостния час
когато вече всичко е изпито
ще дойда аз, неканен и незван
сърцето ми от болка ще е свито.
Ще позвъня тъй плахо на звънеца,
ще ми отвори майка ти сама
ще ме попита ,,Какво пак търсиш тука,
нямаш работа ти вече у дома,,
Ще и подам букет от черни рози,
които тя на теб да предаде
с бележка малка, бяла и надписана
без подпис. Само с името ,, момче,,
Тя ще ме погледне във очите,
ще види може би любов, но и печал
ще разбере, че много те обичам
за теб сърцето си горещо бих продал.
Но аз полека, бавно ще си тръгна
ще потъна в мрака на нощта
далеч от майка ти, от всичките сватбари,
далеч от теб, далеч от любовта.
А майка ти ще влезе в твойта стая,
ще подаде букета ми с тъга
и само таз бележка, малка, бяла
ще заблести със странна светлина
Ще я разгърнеш нежно, с плахи пръсти
в очите ти ще заблестят сълзи
,,Бъди щастлива с него обич моя,
и моля те, за мене не мисли,,
Тогава ти неволно ще извикаш
оглеждаш се, разплакана, сама,
но мене вече няма да ме има,
потънах в мрака черен на нощта.................
|
Бъди щастлива...
