|
|
| Тема |
 Сатанинските ми стихотворения |
|
| Автор |
-=FileO99=- (оперативная ) |
|
| Публикувано | 08.07.11 00:16 |
|
|
|
В земята на смъртта,
където духът на злото е роден,
нищо не може да спре,
синовете на Северната Тъмнина!
Сабя със звън камък разкъсва,
секира млада глава откъсва,
рицар в черни доспехи,
сее мрачни успехи!
В страшна гора писък се чува!
Дявола над детето ти умува...
десетки жестоко разкъсани вени
духове безброй от пиршеството озверени.
Диво сношение между Демон и девица,
от любовта не е останала и искрица
дългият му стоманен прът,
разкъсва с охота нейната плът.
В този ад лъч светлина се не вижда,
и Дявола Бога обижда,
Принца на мрака ехидно се смее,
човешките мечти далеч да отвее!!!
Кална мъртво студена земя
която аз с кръв ще даря
в тази сутрин метала студен
ще разсече вашия устрем от Бога нагласен!
Звънтящи мечове в полето на омразата,
огнени войни напред за славата!
Плът и стомана стомана и плът,
болката е правия път!
Ние всички с огън в сърцето,
се обръщаме за последно към небето,
до дървото пада в кръв кръстоносец
Сатаната ни се усмихва,
от ада добър вестоносец.
Вече добро ще се не види в полето червено
стене то от Слънцето озарено
пред пентаграмата светеща martatabs онемява
светът на християнството вече го няма!
| |
| |
| 
|
|
