|
Най-старата моя приятелка,
с която играехме като деца
ме покани на прием на брат си.
Макар да не бях като нея
от кралски род и потекло,
тя беше харесала в мен смелостта.
Името ù бе малко налудно –
казваше се Смъртта.
Каза да си ушия рокля красива,
подходяща за бал в дворец.
Каза ми, че съм прекалено дива,
но че вярва в мен.
Искаше да танцувам с брат ù –
странна за мене молба,
но тъй като бе моя приятелка,
впуснах се без да мисля в това.
Отидохме двете на бала.
Всред шумната суета,
предрешена като принцеса
никой не ме заподозря.
Така започна това приключение.
За мен танцът бе свобода,
не знаех как се танцува
с толкова строги правила.
Приятелката ми ме погледна окуражително,
посочи с поглед своя брат
и ми каза: „Ти можеш, отпусни се!”
Бях много несигурна,
непрекъснато си задавах въпроса:
„Всъщност, какво правя тук сега?”
За миг се заслушах в музиката,
главата ми – пияна от мислите – изтрезня,
а ритъмът бързо събуждаше тялото ми
като че ли всяка клетка пулсираше в своя честота.
И тръгнах...
Поканих Живота на танц с поклон.
Не знаех дали ще се съгласи,
той изглежда сериозен на вид.
Високомерно ми върна поклона и ми подаде ръка.
Плъзнах ръката си в неговата
и той разбра, че е въвлечен в необикновен танц –
игра на докосване, на погледи и
свобода, отвъд правилата.
Без думи
нямаше как да бъде фалшив.
В началото бе неуверен,
но бързо схвана играта
и танцът се завихряше и утихваше
като игра между огъня и водата.
И тогава се влюбих в него,
а бих казала, че съм предпазлива в това.
Гледах го и дръзко и нежно.
Той за тази промяна в мене обаче разбра.
Вероятно му казаха моите пеперуди,
които издайнически полетяха около нас.
Вероятно бе чул моите неизказани думи
и проговори: „Това е Любов.”
Танцувахме цяла вечност,
останали почти без дъх.
Аз бях щастлива, че играя с него,
сигурно наистина това беше Любов...
И когато танцът свърши,
Животът хвана ръката ми и ме дръпна: „Ела”.
Заведе ме при една своя роднина и каза:
„Запознай се с Любовта!”
Миг след това той ме водеше при всеки свой стар познат.
Обикаляхме цялата зала,
запознах се с Мирът, с Покоя, с Тишината, със Свободата
и с още много народ.
И накрая той ме заведе при моята приятелка Смъртта.
Каза ми: „Запознай се, това е сестра ми”!
Тя се усмихна и го прегърна
и в миг той разбра,
че аз съм онази нейна приятелка,
за която е чувал толкова много неща.
Стояхме тримата и се радвахме,
аз на любовта си към него,
Смъртта затова, че ни събра,
а той – защото дълго не се беше радвал
и му хареса тази игра.
Балът приключи,
тръгнах си аз.
Знаех, че вече всичко ще бъде различно.
Обърнах се в мислите си към моята най-стара приятелка
и ù казах: „Благодаря”!
|
Танц
