|
|
| Тема |
 Необратимо |
|
| Автор |
key_hole (непознат
) |
|
| Публикувано | 30.07.10 14:43 |
|
|
|
Седнала съм на перваза,
а под мен са пет етажа.
Въпреки че е фантазия,
искам да ти я разкажа.
Целият живот до днес -
смисълът му ми се губи,
празнота без интерес,
само шарени заблуди.
Странни разочарования
и предвиждани успехи,
потресаващи признания,
недостатъчни утехи.
Ами ако скоча бързо,
ненадейно като вятър,
може би ще се отърся,
ще се слея със земята.
Само миг ще трае всичко,
шеметно, неотразимо:
ще се преродя във птичка,
болка, край, необратимост.
Седнала съм на перваза,
а под мен са пет етажа.
Нека да си е фантазия,
при това съвсем неважна.
| |
| |
| 
|
|
