|
|
| Тема |
 Отечество |
|
| Автор |
Noc (добряк) |
|
| Публикувано | 29.03.10 19:55 |
|
|
|
Показва се пак слънцето след дъжд,
разгаря се пак огън от искра сиротна,
със труд прокарва пак през бурените ръж
гората нявга е била ела самотна.
Дори след буря планината устоява,
дори след огън пак цъфтят поля,
дори на ствол прекършен вейка пак раззеленява,
нов род на смяна иде в древната страна.
Отново се реките сбират във морето
отново птиците долитат в старото гнездо,
отново, разделени, се намират влюбени сърцата,
ще бъде цяло пак, което цяло е било.
И всуе други в гроба те положиха,
и всуе всякой плам покрива тление;
Стани и виж ! - Отечество Любезно, Свидно, Родно,
аз виждам твойто свято Възкресение.
| |
| |
| 
|
|
