|
|
| Тема |
 химия |
|
| Автор |
savena_ (новак) |
|
| Публикувано | 07.03.10 21:40 |
|
|
|
Никога няма да бъда булка
за тая дума с теб нямаме уши
Седим си на дивана – нашата скъпа люлка
И си клатим краката, докато пода гори
Знаеш ли..и двамата с теб просим
аз в ъглите на устните си. Ти в улеите на леглото
Макар нощес страстта ни да заспи с обувки
утрото ще ни намери боси
В супена лъжица над разочарован пламък
Захар топим – правим си щастие и литий
Но ме пипни...живеем в замък от мокър пясък
а нямаме сили дори да го сринем...
Ти не си докрай празнота,
защото и в най-бедните дни ме засищаш
Не си лакомство в любовна нищета
Но си в мен. И дори да те няма, ми стигаш
Ще си тръгнеш с части от мен като индиго
ще се цепиш на люспи с всеки ден. Но красиво
Полупрозрачна бенка над горната ми устна
неизбледняла съвсем. Дори на лазерно слънце...
Ще бъдеш слюда.
shit happens
| |
| |
| 
|
|
