|
|
| Тема |
 утре |
|
| Автор |
нeтoчka (река) |
|
| Публикувано | 22.07.09 21:58 |
|
|
|
Утре, ще трябва да се примиря,
че те няма..
Утре, когато всички други
пият кафе,
разговарят,
смеят се, плачат,
ходят, дишат,
живеят
без да усещат това,
без да знаят,
че вече си другаде,
че няма да бродиш улиците,
няма да видиш есента
и няма да се сбогуваш с птиците,
защото си тръгна преди тях...
Утре... Утре, когато времето
не лекува раните,
когато ръцете непохватно
ще правят параболи,
а устните ще изричат баналности,
когато очите ще се въртят неудобно
под веждите
и ще искат да надникнат „при теб”,
да се уверят, че всичко е ок...
Утре, когато ще бъде горещо
и лятно,
и сухо,
и само сълзите-предатели
ще поливат земята,
когато си тръгваш –
тържествена, тиха и тъжна,
а аз обещавам,
че няма да искам
да се завърнеш...
В.
----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..
| |
| |
| 
|
|
