|
|
| Тема |
 Дистанционно |
|
| Автор |
nobel41 (onaya) |
|
| Публикувано | 03.06.09 14:04 |
|
|
|
Пак ти пиша от душата строфа,
припнала след истинска мечта.
Но отново сякаш катастрофа
кара ме на прага да се спра.
И в завръщане, и в бягството към тебе
няма как да страдам за мълва,
че във мисли споменът обсебен
към сърцето нежно отлетя.
И в косите вятърът не спира
да разсипва перлени звезди.
Топла обич от сърце извира,
думи святи за любов мълви.
"Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека..."
| |
| |
| 
|
|
