|
Joseph Rudyard Kipling
Ако можеш на своето его сред руините
Да започнеш отново своя градеж
Ако можеш богатство с труд придобито
Да го загубиш, за миг,
И отчаянието си ти да презреш,
Ако можеш да обичаш мъжкарски,
Когато си силен да бъдеш най- мил,
Когато те мразят директно в очите,
Да продължиш напред, обиди простил,
Ако можеш щом чуеш своите думи,
Намачкани нагло от някой кретен,
И щом нагласят ти подмолно капана
Да се сблъскаш директно неопетнен,
Ако можеш да бъдеш във властта си почтен,
А когато без власт си, да не бъдеш разбит,
Да обичаш живота горещо до последният ден
Да обичаш братята си, без фаворит
Ако ти съзерцаваш и знаеш на живота мъдрите тайни,
А никога не ползваш тази сила като дребен злобар,
Ако си мечтател и с дух на откривател,
Но не правиш мечтите си свой господар,
Ако можеш да бъдеш прям, но не гневен
Ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
Ако можеш да бъдеш разумен, но и душевен,
Но не моралист, схематик и педант,
Ако дочакал си триумфа след редица провали,
И чуваш все още ясно на своята съвест гласа,
Ако успял си да запазиш главата си цяла,
А тези край теб не са успели това,
Ако любовта е само средство да бъдеш щастлив,
Ако с нея освобождаваш, а не връзваш към теб,
Ако рутината те прави свободен, не див,
И умората дава ти чувство за ред,
Ако за смъртта си мислиш като за път в безкрая,
Ако си усмирил страхът, че ще бъдеш завинаги сам,
Ако с любов готов си да посрещнеш края,
И не мислиш, че това те прави герой голям,
Тогава,
Тогава , съдбата ти тебе ще следва,
Ще сведе пред тебе покорно глава
Изведнъж
|
Интерпретация по Joseph Rudyard Kipling
