Бащата на Пинокио - рафтовете построил,
никога на тях не ще намери туй що е той ценил -
любов и мъдрост, обич, красота,
надежда, смелост, доброта...

Годините отминали, който не цени
в хлапе кресливо, заядливо все стои.
На Карабас циркът е за него идеал -
власт, пари и суета са на пиедестал...

Да руши, но да не съзидава
е погром велик, а не обнова;
да се крещи фанатично
е деяние донейде истерично...

Всеки нашественик груб, озверен,
костите си е оставял на наший терен.
Посегнал на жените, децата? - хайде в блатата;
плячкосал градове, манастири, земи? - оставал без племе дори...

Колко такива навлеци знае
нашата етерна твърд!...
И как неумолимо и твърдо
ги е наказвала със сигурна смърт.

Светът е не от днес или от вчера,
преди да съзидава волът бил е бик;
виното шумящо е за снизходителна усмивка,
отлежалото - за ценители и дружеска запивка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите