|
|
| Тема |
 Ин и Ян |
|
| Автор | nyumeca (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.03.09 15:54 |
|
|
|
ИН и ЯН
Разперени ръчички
с трогателни пръстчета
опипват и гъделичкат непознатото.
То /засега/ си трае.
Несигурни крачета
със сладки резчици
опитват и отблъскват неизвестното.
Изведнъж непознатото неизвестно се вдига и напада!
Ааааааааааааааааааа!
Падна ли, маминото, падна ли?
(Болииииииии...)
Няма, няма, мама, няма…
Мама се смее.
Опънати сетива
със стрелите на въображението
достигат и пронизват неизвестното.
То (често) успява да се изплъзне.
Съмняващият се разум
с тромави челюсти
пробва и разчленява непознатото.
Неизвестното непознато настръхва и контрира с удар!
ААААААААААА!
Падна ли, Татьовото, падна ли Ми?
Б_оже,
О_тче,
Л_ъч смисъл в празния мрак,
И_ма ли справедливост
И_ма ли
И_ма ли Те???
Н я м а, няма, няма…
я
м
а
М
е!
Господ се смее.
/ваща леля;)/
| |
| |
| 
|
|
