|
В кошмара на самотните ти нощи,
аз се появих като усмихната светулка.
Прехвръкнах тихо през терасата
и легнах си на нейната възглавница.
Огрях те като мъничка звездичка,
очите ти усмихнаха се, грейнаха,
и бемката на бузката ти се усмихна
и ме обвиха, и ме погалиха ръцете ти
със нежността недавана и непоискана.
Стаена страст изгригна мигом в тебе
с онази болка на кървяща стара рана.
Душата ти така жадувала -
една светулка да се притаи във нея...
Внимавай ! Лекичко с крилцата ми –
на сутринта ще трябва да си тръгна...
Защо така е тъмно в твойта спалня,
Защо студено е леглото и завивката?
Къде е тя – законната съпруга?
Защо е легнала в съседната до тебе стая?
Какво прогони я от брачното и ложе,
в което спала е със тебе, но сама?
О - спирам със въпросите.
И хич не ме интересуват нейните!
Ако е имала света в нозете си,
ако е имала любов, и топлина, и рамо,
ако е имала усмихната бенка на лицето ти,
ако е имала и топлината на ръцете ти,
ако е имала усмивката ти тъй чаровно – мила,
ако е имала сърцето ти, душата, мислите...
Къде по дяволите била е?
Не – няма да я жаля и да страдам!
Любов се пази с много всеотдайност,
а не с обиди, плачове и лични драми.
Така устроени сте вий – мъжете:
Обичате сигурността на малко женско рамо,
което да е с вас във радостта и болката.
Жена, която да щурата любовница във нощите
и вярната съпруга в трудността на делника.
Аз бих могла за теб да бъда двете,
но как кажи живее се с една светулка?
Ти можеш да ме виждаш само нощем.
Не може да не се намери изход!
Заспивай, хайде, спи спокойно,
ще се погрижа докато сънувам.
Заспа щастлив от мойто обещание
и бемката потрепваше на скулата.
Навярно ти сънуваш сън прекрасен,
във който сутринта ще си остана с тебе.
Аз не заспах – изхвръкнах тихичко
и литнах бързо при една вълшебница.
Разказах и за обичта, раздялата и болката
а тя усмихна се така чаровно –хитричко:
„Ще ти помогна, мъничка светулчице,
но как и със какво ще ми платиш ти, миличка?”
Заплаках както само от любов се плаче -
защото нямах нищо материално на земята.
Усмихната вълшебницата, мигом ме ориса.
Отлитнах бързо, за да изпреваря утрото.
И отново аз прехвръкнах през терасата.
Прегърнах те щастлива, глава склоних с умора.
Погледнах бемката ти тъй усмихната
и заспах щастлива - както в приказка...
Събуди ме целувката ти толкова желана.
Очи отворих и скочих стресната,
защото слънцето блестеше във прозореца.
Отдавна трябваше да съм излитнала,
денят бе само за законните съпруги.
Зачудих се защо пък ти си тъй усмихнат,
изправих се и се погледнах в огледалото.
Вълшебница ме бе превърнала във пеперуда!
Прегърнах те с крилете си красиви,
така щастлива, така реална, толкоз земна!
А ти очите ми целуна и каза с патос:
„СЕГА ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ!”
„Но как, а тя къде е и какво ще стане с нея?”
Получих отговор кристално - ясен:
„От днес щастливо женен съм за пеперуда!
...А тя...не зная...заминала е някъде нощеска ...”
|
ПЕПЕРУДЕНИ СЪНИЩА