|
|
| Тема |
 Re: За поезията и разни ... [re: eфp.Пpaз] |
|
| Автор |
Vetrim (сталкер) |
|
| Публикувано | 17.03.09 21:12 |
|
|
|
1. Благодаря за интересната тема, дето няма да я изчерпим, но поне можем да опитаме да я почнем...;
2. За нобелистите - почти си прав, ако не броим номинираните Пенчо и Теодор, като само по определено стечение на обстоятелствата нямаме свой лауреат;
3. Смесваш научаването с призванието.
Ясно е, че да си поет е призвание /а понякога и тегоба/, което може да бъде дошлифовано, но отвън не се създава. Най-много чрез определена степен на образованост да се постигне донякъде изтъняване на усетите, което би довело и до повишаване на чувствителността, която пък да спомогне за възприемане на по-висши състояния и тяхното предаване на останалите;
4. Ясно е, че за да пише човек поезия, трябва да е опитал и прозата поне донякъде, за да разбере нейните ограничения и оцени свободата на по-висшето изкуство. Много пишещи обръщат нещата, но то си е за тяхна сметка.
Древните гърци са нареждали първи след боговете именно поетите, после - лекарите, след това - философите и чак на 4-то място - администраторите /политици, държавници и т.н./.
Не си ли се опитвал да установиш как стават добрите творби? Примерно - твоите. Направо, когато те хване музата, забременяваш от определена тема и не можеш да се освободиш от нея, докато не финализираш нещата. През това време може и да си раздразнителен, необщителен, замислен - вслушваш се в себе си като търсиш провокациите във външното. Понякога това продължава доста дълго, понякога става много бързо - усещаш, че си готов, когато висчко е наредено и просто каквото и да добавиш или промениш изглежда излишно.
И след това изпитваш някаква празнота.
Написаното вече не те удовлетворява, процеса като че ли е бил по-важен, а ново не съзираш... Понякога липсата на ново вдъхновение може да продължи години. Поне за тези, които търсят ново качество в творбите си.
/иначе тъпкането на една вибрационна основа е несъмнено много по-лесен вариант и по-продуктивен за външния свят, но той не носи вътрешно удовлетворение/
"Край на първа част, защото имам чувството, че не съм казал всичко и ако се сетя какво е ще напиша продължение."
Все пак трябва да приключа с този пост...
.
"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"
| |
| |
| 
|
|
