|
Това започна като отговор, но понеже написах доста ще го изнеса в отделна тема. Съжалявам, никого не исках да обидя като казах конвейер..
Толкова рядко говорим за поезия, че ще използвам момента да кажа нещо повече.
В едно нещо съм сигурен и то е, че поезията се възприема от всеки индивидуално. Аз лично много трудно чета поезия, защото почти нищо не ми харесва. Ако прочета нещо докрай, то значи съм го харесал, но рядко ми се случва. Ако го прочета два пъти, значи съм попаднал на някаква рядкост. На пръсти се броят поетите, на които съм харесал повече от едно произведение и обикновено не са на български. На тях с удоволствие им правя преводи.
Имаше период, когато пишех бързо, но после се оказа, че сам не искам да си чета после творбите и престанах. Това беше конвейерния ми период. Май съм запазил нещо от тогава за да ми напомня. Това пак казвам е за мен. При други хора ще бъде различно. Не се съмнявам, че за други това работи, защото е индивидиуално. Ако можете да пишете, пишете, нямам абсолютно нищо против.
Няколко пъти ми се е случи едно стихотворение да ми го нахулят (няма връзка с онзи сайт) в един форум или сайт (и да го изтрият), а на друго място няколко човека да напишат възторжени отзиви. Нямам обяснение, освен, че възприемането на поезията е силно индивидуално. Затова винаги съм се чудил на така наречените "редактори" в специализираните сайтове за поезия. От къде имат убедеността (наглостта), че могат да разпознаят едно произведение?! Не мога да си го обясня, сигурно има връзка с това, че изучават "литература" в училище и са мозъчно повредени оттогава.
Ако има предмет, който съм мразил в училище, това беше литературата. За мен беше пълна загадка, какво трябва да напиша за да ми пишат 6-ца. Целият предмет беше абсолютна безмислица. А бях единсвения от класа, който беше прочел всички книги, които се изучаваха (включително Война и Мир – два пъти). Кой знае, може да съм попаднал на смотани учители, но не е само това. Самото оценяване на това как някой възприема нечие произведение или да учиш някой как да разбира нечие произведение е супер наглост само по себе си. Обаче да изградиш цяла индустрия върху с всички учители по литература, изпити, матури и прочее глупости пък е може би най-голямото престъпление върху образованието. От българските училища не излизат автори, а редактори. Отвратително. Не знам как е в други държави, но другите държави имат Нобелова награда по литература, а ние нямаме и дали е защото осакатяваме умствено децата не знам. Може и да греша, нали е индивидуално.
Край на първа част, защото имам чувството, че не съм казал всичко и ако се сетя какво е ще напиша продължение.
Поздрави,
Праз
|
За поезията и разни ...
