|
|
| Тема |
 Някога ИТ |
|
| Автор | GattacaNeo (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 10.02.09 00:53 |
|
|
|
Като респект между две съседни кралства
С теб се ескортираме в общия ни път
А после един в друг изкъпани в адреналин
укриваме се в парченце райски кът
Като пред раздяла все те чакам
Сякаш е последният ми Земен ден
Толкова ми липсваш и как ... не зная
Лято ... поле и птици събуждаш да живеят в мен
А след среща винаги в себе си мечтая
Да споделиш с мене този прашен път
Някога и някъде ще бъдем заедно аз зная
Само 100 години ни делят
Като парче от пъзела на големия град
От сиво ежедневие затоплено с ръце
Пространството събира ни в платно
платно във формата на моето и твоето сърце
| |
| |
| 
|
|
