|
|
| Тема |
 Писмо до моя секвартирант |
|
| Автор |
ekc (х) |
|
| Публикувано | 20.01.09 18:44 |
|
|
|
Дали и аз не съм виновна
за наводнението и за пожара.
Водата може би не се
гаси със пламъци от ада.
Вината си обаче ще оставя
пред прага ти самотен
ако искаш й отваряй -
аз отказвам да я нося.
Ти знаеше добре ръцете ми,
познаваше всеки кът от мен
и знеше, че сърцето ми
е неспособно да те разбере.
Лоша съм?! Добре - признавам,
ала ти си твърде слаб.
На мен ми трябват състезания,
на мен ми трябва враг.
Така умея - съжалявам за това,
че се сблъска челно в мене,
и че по-рано не разбрах,
че трупа се любов със времето.
За друго не можеш да искаш
да съжалявам, да изпитвам вина.
Аз съм същата, каквато ме знаеш
от толкова много лета.
Та не аз ли ти казвах скоро
как да бъдеш жестоко студен,
и ти повтарях без умора,
да бъдеш поне малко като мен.
И не мен ли виждаше нощем,
скрит зад открехната ти врата-
че се прибирам пак носеща,
поредната играчка за нощта.
И не бях ли аз, кажи, която
запали толкова любими снимки,
и се посмя заедно с вятъра,
който отнесе пепелта им завинаги?
И не ли аз ти се смеех, когато
плачеше поредната си болка?
И какво ти казах тогава?
Помниш ли?! Че си жалък.
Не ме гледай сега все едно
съм те подвела с някоя игра.
Всъщност само с теб единствено,
не съм използвала лъжа.
А винаги бях искрена
и винаги пред теб - бях аз.
И оставаш може би единствен,
взел от мене обич истинска.
Не случайно тоя дълъг стих
на тебе посвещавам.
Ти си пристана ми тих,
приятеля ми най-обожаван.
Не искай друго, не искай
правилата ми да промениш!
От сега да знаеш, ако опиташ
болезнено ще се нараниш.
Това е писмо до поискване.
Зная, че ще го прочетеш...
Обратно вкъщи те искам,
когато забравиш своя копнеж.
| |
| |
| 
|
|
