Полека! Тази светлина руши.
Очите ми не могат
да поемат слънцето.
Не бързай!
Има много дни,
а нощите все още са далече.
Полека! Тишината е добра
и силна (по стените на душата ми) –
ще пусна корен в меката земя,
ще бъда вятър в клоните
и дом за скитащите птици..
Не бързай! Има толкова сълзи,
които още търсят основание –
понякога от пътя ще боли,
ще губим себе си
и само вярата ще ни спасява.
Полека! Ако можеш – забрави –
остават три посоки за започване
и малко време в шепите,
и ще боли
ако се срещнем пак
преди да сме си спомнили.

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..