- Да поговорим! Чуй!
Сега е толкова самотно,
сега е времето
преди последната любов,
когато спомените стават
тъжни острови,
а аз съм безнадеждният Крузо..
- Да поговорим! Виж!
Луната пак е скитница,
звездите са жестоки богове
и птиците, които не достигат изгрева –
земята само може да ги разбере..
- Да поговорим! Ето –
в моите ръце
съдбата е изваяла посоки
и много истини,
и тъжни светове,
и път към теб,
а аз дори не мога
да ти разкажа техните очи,
и болката, която ги убива –
ще нарисувам мъртвите реки,
които носят техните безумия,
и този страх, и тази непозната истина,
и думите, в които има смърт...
- Да поговорим! Чуй!
Аз имам нужда
от твоите ръце
и малко топлина,
от две-три нежни думи –
като за сбогуване..
- Да поговорим!
Тази вечер
ти ще си добра,
а аз ще слушам
и ще те забравям
дълго..

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..