|
Тема |
Re: [re: нeтoчka] |
|
Автор |
нeтoчka (река) |
|
Публикувано | 07.01.09 22:56 |
|
|
Тя не знае,
тя не е виждала очите ми,
когато се връщам от скитане,
и тихо си спомням за нея -
тя не знае.. Тя не е виновна –
за пътищата,
за събраните камъни,
за раницата, пълна със вярване,
за странния дъжд,
листопадите
и разплакания от тайни вятър..
Тя не знае. Тя не сънува пътеките,
кръстопътя на нашите срещи,
тя не помни – дъното на морето,
което е всъщност небе,
и облаците, когато са острови...
Тя не знае .. Но това не е страшно
и това не е тъжно, защото
аз отново се връщам от сенките
и пак – уморено я помня,
/а очите ми пак са издраскани
от смеха и сълзите на времето/...
----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..
|
| |
|
|
|