|
|
| Тема |
 Ти закъсня! |
|
| Автор |
gorskoto (новак) |
|
| Публикувано | 23.11.08 15:59 |
|
|
|
Ти закъсня!
Вървя по морския бряг,
а пред мене открива се бездна-
с нежелание вдигам глава
и към залеза с болка поглеждам
На хоризонта кървъв, златист
се белеят платната на кораб,
а на палубата застанал си ти
моя любов, скръб и тревога
Незнайно защо тъй реши
да заминеш в неизвестна посока,
за да видиш чужди страни,
да усетиш непозната тревога
Ще те чакам ли - дори не попита,
ще запазя ли спомена жив,
какво в самота ще изпитам,
животът ми дали ще е сив?
Дали за теб ще се сещам,
ще се отдам ли на порива нов,
а ти как си, дали мислиш
да се завърнеш различен и нов?
Ще мине време- месец, години,
ще почувстваш непозната тъга
и ще се досетиш, че искаш
да се завърнеш при мен у дома
Засрамен сълза ще отрониш,
забравил моето име и моето лице,
проклинащ този миг страшен,
протегнал с молба за прошка ръце
И бродейки сам сред чуждите хора
ще търсиш във всеки моите очи,
но там ще откриваш само умора,
омраза и злоба към чужди съдби
И ще пожелаеш при мен да се върнеш,
на рамото мъжко глава да склоня
с устни да пия сълзите горчиви,
за да ти върна вярата в любовта
Ти с изгрева към мене ще тръгнеш,
в миг ще забравиш греха-
в сърцето надежда ще лумне,
в душата ще блестне искра
Ще нахлуят спомени свидни,
ще си спомниш всичко за нас
и ще се молиш с устни безмълвни
дано все още чакам те аз
Че късно е вече незнаеш-
за тебе, за мене, за нас
престъпи ти клетва за вярност
и итнет беше нашият шанс
Камбаните тъжно ще пеят
ще се разбиват вълните с гняв,
облак небето ще скрие,
земята ще потъне в мрак
И стъпвайки на пристъна роден
сломен ще научиш веста
изкрещяна ти от чайките бели:
"Ти закъсня, отне я смъртта!"
19.10.2006г.
| |
| |
| 
|
|
