|
|
| Тема |
 МРАВЕШКО СЪРЦЕ |
|
| Автор | arabella (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.11.08 15:32 |
|
|
|
МРАВЕШКО СЪРЦЕ
Никой не ме забелязва.
Обидена,обикновенна,дребна
като мравка лазя
между тревите
остри мечове
и камъчета планини
в чиято сянка се задъхвам
със сърцебиене…
О,мое мравешко сърце
не се сърди,измъчено от цветове…
от помощ нямам нужда
достатъчна е малко музика
и тялото ми почва
да кърви
усетило страдание
като Исус на кръста.
Настръхва кожата ми
а в кръвта полазва
усещане от лед
смъртта е язва,
а целия живот
събран в един красив
отчаян миг
те срязва
Красив,красив
и кратък като поглед
през прозорец…
Открехнатата гледка-
хълмчета с река
и две дървета
ябълкови,нацъфтели
обгърнати във утринна мъгла
изчезват
и в солените ти клепки
се стопяват.
Не бих нарекла сантиментите
-сълза
по-скоро чувството
за тленност ти доказва,
че всяка стойност е
фантазия
Обидно някак си,нетрайно е
По тъничко от косъм
наше съществуване…и днес
си лягам млада
със гладка, свежа кожа
а вдругиден съм наедряла
Подпухнала и тежка.
Забележимо друга съм,
А погледа ми е като
отвара
лечебно-мътен
в него няма вяра
Аз виждам и разбирам
Но това не носи
Щастие,
О,мое мравешко сърце
Ти още си дете,
А тялото ми остарява…
| |
| |
| 
|
|
