|
Тема |
Литературно четене |
|
Автор | arabella (Нерегистриран) | |
Публикувано | 03.11.08 18:55 |
|
|
Литературно четене
Едно копче под стола е паднало.
Една жена на стола е седнала.
Подрипва,тактува изнервено
и слуша брътвежи отнесени,
въздишайки бавно-изтежко…
Велика скръб долита от четеца
и прах,и тропот от копита…
стихия някаква помита,
подсича изведнъж жената
и тя изгърбва се със болка.
Красива пианистка,
величествено-хладна
стои във ъгъла смълчана,
във погледа и женствена досада
разглежда със презрение-
събраните поети.
Отпуснати и побелели,
разпихнати,надебелели,
мухлясали,горчиви ядки орех,
съсухрени и сиви.
Дивна скука и липса на живот.
Жената млада диша ускорено.
В салона няма въздух…
“Величия” от себе си са упоени.
Вампири стари-
надничат кротко
в своите ковчези,
оглеждат младата жена
предвкусвайки мига,
когато чудната и гушка
- ще захапят
и свежата и кръв ще пият.
А пианистката навярно
ще просъска
далечно и щастливо,тихичко:
“Наздраве!”
|
| |
|
|
|