Винаги ми е било по-лесно да изразя мислите и чувствата си на хартия.
Вярно, че в стиховете повечето неща са художествена измислица, но когато не можеш да ги споделиш с обекта на чувствата си...
А и е по-безопасно, защото немогат да ти отвърнат и съответно да те наранят.
И когато с времето всичко избледнее, чрез тях се връщам назад и си припомням какво съм изпитвала към даден човек. Нещо като дневник в рими- аз така гледам на тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите