|
|
| Тема |
 Re: почти класика [re: frog222] |
|
| Автор |
Дecп инa (шеф) |
|
| Публикувано | 12.10.08 16:51 |
|
|
|
Много е познато. Струва ми се че е производно на това:
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми - взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на “Plase L’Etoal” ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето - угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
Ивайло Диманов
Редактирано от Дecп инa на 12.10.08 16:54.
| |
| |
| 
|
|
