|
|
| Тема |
 НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА |
|
| Автор | питarop (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.10.08 18:52 |
|
|
|
НА ПРЪСТИ СЕ ПРИБИРАМ В НОЩТА
На пръсти се прибирам в нощта,
а там, в малката стаичка, в мрака
ме чака да се върна и не заспива тя,
моята майчица свята с тревога в
душата.
Тя знае, до късно с приятели верни
се смеем, дивеем по разни таверни,
но въпреки всичко не намира покой,
„Върна ли се?”, пита,”сине мой?”.
А аз, не разбиращ тази тревога, неведнъж
съм се карал с нея, че вече голям съм и
да не се тревожи.
„Отивай си лягай, уморен съм сега.
Утре ще си говорим, на свежа глава.”
И тогава в очите й сълзи аз виждам.
Тя ми протяга ръка и тъжно ми казва:
„О, мили сине, недей ме руга. Жив и здрав
ти бъди ми и дано след години разбереш,
какво е да имаш рожба на света и да не
можеш да заспиш докато се не върне тя.
* * *
Всичко е в мрак .... и тишина. А вече е
късно и още я няма. Защо ли я няма у дома?
Къде ли с приятели скита, моята скъпа дъщеря.
А дали има някой с нея.
..... О, мила майко, разбирам сега
защо си ме чакала, чак до зори.
Защото за едничката рожба, дори с
побелели коси, сърцето се тревожи
и от болка кърви.
| |
| |
| 
|
|
