И ако има път към Бога –
ще го извървя –
по стръмните завои
на съдбата (си),
през пропастите,
падането и страха,
и през небето, и през ада –
той ще чака.
Ще нося вярата си в шепа –
само тя
ще ми напомня, че живота е пътуване
и ако трябва даже със смъртта
в реките на забравата ще плуваме
(а после ще остане тишина
и само твоите очи
ще бъдат острови)...
Но ако има път към Бога,
ако има път..
Тогава думите ще станат
неуверени,
ръцете ми ще бъдат пълни с теб –
ще му покажа твоя смях
и знам, че ще се влюби..
И знам, че ще е тъжен,
и добър
(понеже самотата е неверница) –
в очите му ще има път
и заедно ще го вървим
към тебе
(през пропастите,
падането и надеждата)...

----
Жива съм... Жива.
След теб.
Още дишам
и още е синьо
онова наранено
небе..