|
|
| Тема |
 Унилото смрачаване по здрач |
|
| Автор | arabela (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.07.08 18:50 |
|
|
|
Унилото смрачаване по здрач,
когато чут от нейде
звук на нечия хармоника
те пълни и засища от доволство…
Една мъничка месечина свети в теб
и въздуха трепти ефирно,
и сякаш всичко ти е ясно
и любов,излъчва светлината…
Нагризаната ябълка в ръката,
изпуснатата обица, и каната с кафе
най-близките и малки нещица,
облъхнати от някаква далечност
мержелеят, и сякаш няма как
да ги докоснеш.
Морето свързано с простора,
сиянието,улицата и площада
мъдростта на туй доволство
идва сякаш от това,че нищо
няма във недостиг или пък
не е излишно…
| |
| |
| 
|
|
