|
|
| Тема |
 следобедно,домакинско-стихотворение |
|
| Автор | arabela (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.06.08 19:28 |
|
|
|
Гледам тъжен филм
и картофи беля
падат едри капки
дъжд върху едрите
картофи
сякаш всички
облаци в душата ми
се изливат
върху тях
от обелките излиза
дъх
на омокрена земя
във ръцете си
държа
хем нож
хем хубава храна
сякаш съм везна
теглеща за всяко
за
и
против
капе кръв,
защото
изведнъж
пръста си порязвам
плача,плача,
толкоз кръв
а денят навън
е слънчев…
просто някаква
жена
без мъж
болна и самотна
тихо
гасне,гасне…
и без глас ето ти
такава смърт!
а добрите я погребват
в гроб
целия с цветя окитен
и след тая сцена
те започват нов живот…
те, вървейки
в късния следобед
-двамата герои,
чудно хубави
и млади…
надписи текат
и покриват
улици,дървета,
паркове и път.
Виждам
бавни
и далечни
само гърбовете
главните герои
за ръцете
се държат,
ама че история!
Не, че този ден
е лош
или пък
животът ми
Просто
Ястие
ще сготвя
и ще стане
хубава вечеря.
| |
| |
| 
|
|
