|
На Българите, за които границата „добро – лошо” се е размила и пряката им персонална намеса в съпътстващите ни несправедливости е работа на другите и на Господ!
http://www.vbox7.com/play:2a9c566e
Времето на нашето недоволство
Година 1989
Объркани мъгли
От крясъци, надежда и вълни,
Объркани сърца,
Желаещи свобода, любов като на война,
И ти в тези събития замесен сам си света,
1990
Очите ти са същите и до сега,
Размирици и глад и суета,
Грабежите ...
болезнените страхове
Сякаш тук е края на света
А ти си с мен - дошла е Есента
1994
Колко сме наблизо,
А един от друг сме разделени,
И живота е грабеж,
Предателства и разорение,
В мътилка омотана е пътеката „спасение”
А надеждата наблизо е
Някъде живее в мен
Аз вярвам, че ще дойдат светли дни
А надеждата велика е,
Пръсната е като магия над света
Оправят се мъглите погледни,
Надявам се, че идват,
Скоро ще са тук
Хубави,
Щастливи дни .........
Година 1996
Объркани сме,
Търсим пътищата по света,
Емиграция с вкус на ръжда,
Затъмнения, разруха - не крещя,
Само виждам как умират тук деца,
Как ограбват ни бетонови сърца ...
1997
Духът избухна, счупи и раздра,
Разби в стъклата „бетонова глава”,
На площада надеждата се освободи,
Пресече навикът ти - гласът ти да мълчи,
Започна надеждата като гълъб да кръжи ....
Надеждата се появи
Разчерта новите пътеки
По площадите облече нови дрехи
Надеждата се разлюля,
Изправи се желязна тя,
Посрещна утрото ,
На нашата,
Тъжна,
Изстрадала
Страна
Година 2000
Уж слънце свети,
А мъглите пак са тук
И живота куцаво върви
Така времето лети,
Живота си върви
Като кораб на платна
Избледняващ пурпурно в далечина
Изстиват в скрита тъга дните,
Обезцветени от нас самите
2007
Светът прибра ни
Тук сме в синьото поле
Пръснати като макови стъбла
Вярващи в страната си една
В Бетонова държава
Човек загубен оглупява
Загубени и върнати
Обичащи и мразещи
Един живот в размирици
В съмнения
И търсене на себе си
Отвори сърцето си,
Прости за ужаса
Прости предателствата
И мизерните години от живота си,
Прости им грабежите,
Децата им ще ги накажат,
Забравата ще ги изтрие,
В безсмислието ще се смажат
И времето тече като река,
Една едничка любовта
Ще върне слънцето в очите,
На мъничките ни деца
И само само любовта
Ще върне слънцето в духа,
На нашите мънички деца
След душевната война
Само любовта, ще върне тук духа,
В очите на мъничките ни деца ....
На всички загубели се по пътя на „прехода”
|
Времето на нашето недоволство ИТ