|
|
| Тема |
 Разговорлив да съм |
|
| Автор | James Marsden (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.06.08 23:20 |
|
|
|
Разговорлив да съм
Чудех се защо е така
Чудех се защо се чувствам зле.
Защо приятелите ме напускат,
Защо нови приятелства не правя.
Защо съм аз кълбо от нерви,
И защо решенията не вземам аз.
А истината е толкова проста
В споделянето истина се крие.
Защото вече не говоря толкова,
Колкото преди.
Преди се изразявах на глас,
Чувствата и мислите си аз споделях.
Вече знам, от личен опит знам
Че хората, които твърде малко говорят
Са смятани за смахнати.
Устатите, разговорливите
Са готините, популярните
Аз говоря и сега,
Но много, твърде малко.
И хората ме смятат
За самотник, за отцепник.
Но ще им кажа, че не е така.
Да говоря повече аз мога,
Мълчалив съм само по навик
Навикът може да се промени
Вътрешно аз знам,
Мога да говоря
Много повече.
Само да поискам.
За думи няма да се стискам
И другите вече няма да не ме мачкат,
Ще се опълча.
И пак ще говоря,
Нали затова ми е устата?
Толкова неща имам аз да кажа
Таени мисли и чувства от години.
Защо да крия чувствата?
Защо мислите си да тая,
Като от това боли глава
И те ме задушават?
Да говоря повече аз мога,
Не обичам да мълча.
Другите да слушам - да,
Но трябва и аз да споделя.
За просто слушател аз не съм роден.
Да изразиш себе си най си е добре,
Затова - говори.
В ъгъла не стой.
И недей мълчи.
Щом ги слушаш ти,
Защо те не чуят теб?
| |
| |
| 
|
|
