Здравейте и от мен.Обожавам поезията и преди пишех,
поздравления за стиховете на Жотев-невероятни са!
Ето и малко от мен:
************************
Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Прекрасен стих на Блага Димитрова
***************************************

Владимир Набоков

Романс

И достигнахме дивия пролетен бряг
През мъглата на яростни клони.
Върху мокрия пясък в мъчителен бяг
Някой нашите сенки подгони.

А пък ти ми говориш за минали дни,
за загадъчни златни морета,
за гори с кипарисови лунни вълни
и за райски покой под небето.

И звездите звънят с твоя сребърен глас
и с камбанки огласят простора.
И блестят змиевидни мостове над нас
и деца сме отново, и спорим...

За какво? За разплискан до дъното свят.
Странен спомен, ненужно повикан.
Да вървим. Боси в мрака. Не гледай назад.
По следите ни бисери бликат.
***************************************
Жестоко
Н. Стефанова

Толкова те търсих и обичах,
че сърцето си изпепелих
и когато ти ме заобича,
в себе си с тревога аз открих,
че те няма...Няма те отдавна.
Можеш ли това да разбереш-
чувството, превърнато във травма
в пустота - огромият копнеж ?
И ужасна като лейди Макбет
те прегръщам с празните ръце,
с навика, рефлекса, суетата
и с мъстта на пустото сърце !
********************************