Някой някога в тъмното
тръгна право към мен.
А дори не очаквах
да попадна във плен ...

Ако тук ме намериш,
без очи, без душа -
знай, че утрото имаше
от мойта мечта ...

Две сияния сребърни,
три прекрасни слънца,
облак звезден прокрадва се
чак до тебе сега.

Тихо спри и попитай
този бряг опустял,
тоз театър - Живота ми -
как така ме е спрял?

И защо е допуснал
да се лутам в мечти?
Хайде, сбогом! Прости ми.
Ако можеш и ти...