|
(на слайда ще сложа усмихнати лица, за да не е толкова тъжно):-)))))))
Вятъра събаря зимните листа със скреж от лен,
Вятърът свири в ледени шушулки някъде дълбоко в мен,
Мислите ми бродят в сиви светлини от пух,
Образи улавям, слайдове с теб, сякаш ти си тук,
Така топлината на твоето тяло сгрява ме в безкрая,
Колко бавно ще изстиват мислите за теб, наистинаa не зная,
Като тундра е опустяло мястото ти тук до мен,
Само вятъра фучи необясним, сякаш нощ е, а е ден,
И мъждукат светлините в мъглата на градът
Чувствам се загубен в себе си, самичък в светът.
В тази слабост силата да продължа напред намирам,
Отчаянието светли чувства да роди вместо да позирам,
В тази слабост силата се умножава и създава нужда,
да не пускам в мен студът, идеята за озлобление да ми е чужда,
Погледни напред, дълбоко в очите мрачината,
Зейнала е в тъмното, широка паст отворила е самотата,
Изправи се! не допускай липсата да стане грях,
Няма да бъдеш разбиран, ще разбираш тях
Мълчанието с вкус на тревога мoделирай го в кутия,
А в кутията тревожна чувствата си ще завия,
Няма да се дам на яростта - от цунами отчаяние,
Жалко е ако получиш самосъжалително послание...
А сега вятъра фучи и сваля зимните листа,
Само скреж, увиснало небе и самота,
Затворих чувствата си в кутия,
Спомените си от теб ще ги измия.
За да срещна отново теб този път „на глас”,
На точното място, на точният взаимен час,
Да те прегърна до изтръпване - сливане в едно,
Да ни съберат плодовете на живото дърво.
Ще те забравя,
За да те срещна непозната
В някой друг живот .....
|
Зимно ИТ без музика
