|
Всички като не са деца си мислят, че всичко тогава е било идеално и перфектно. Е, не е баш така. Просто сме го виждали така. Най-оптимистичните хора и като възрастни виждат красотата на света. Ето това стихотворение е по тази тема:
Ти май си мислиш,
Че като дете всичко е добре.
Ти май си спомняш неземна красота.
Но не зависи от външните неща,
А май зависи от твоите очи.
ТИ май си спомняш бляскавото детство,
Но то не бе перфектно.
А просто ти, по-точно твоите очи
Не бяха слепи за красотата, красотата на света
Защо ти загуби розовите очила?
Хайде сега, намери ги.
Трудно се намират,
но лесно се загубват помни!
Тинейджър стана,
започнаха проблеми.
Буйните хормани
съзнанието изкривиха.
И стана нервен,
песимист, критиен
Към всичко и към всеки.
Но знай, знай малцина
остават с розови очила
след тази трудна възраст.
Знай, не си единствен, о, да
Ти само мислиш, и само виждаш лошите неща.
Но песимизмът, той само пречи
Дърпа те назад.
Хайде, спомни си
Детството спокойно.
Дори и не идеално,
То бе поне невинно.
Но то самото не беше такова,
ти го правеше така.
Уж си мислиш, че песимизмът
Ти помага да живееш в този лош свят?
Не, песимизмът те изяжда, нищо не изгражда.
А оптимизмът е това, което те кара да мечтаеш,
И кара те да мислиш, че детството ти бе добро.
Не, детството ти не беше добро,
А просто ти си го виждал така.
Питаш се защо?
Оптимист си бил тогава, глупчо.
Тогава, стани пак оптимист,
И щастлив бъди.
Алтернативата е само една-
да бъдеш сива, песимистична мишка,
и да тънеш в нищета.
Спомни си детството -
Бил си оптимист навярно.
И си виждал всичко идеално.
|
Стига с това детство