Здравейте! За първи път пиша в този клуб (а и в клубовете съм от скоро).

Сега по темата - като се замисля трябва да ви говоря за любими автори и може би любими стихосбирки :-)

ако все пак трябва да отсея избора си до нещата, които са ме разтърсили то ... това са те:

Неизбежен човек - Калин Донков

Премръзнал град. Редовни влакове.
Квартали с горестни бои.
Човекът нищо не очаква.
А нещо все пак предстои.

А нещо вече се чертае
и предусетил, пребледнял,
той блъсва виното и чая
и грабва дългия си шал.

Той страда в мокрите градини
под еднорогата луна.
Любов - достатъчна причина.
Любов - достатъчна вина.

Каквато мъка да изпита,
какъвто смут да претърпи -
не му изтривайте очите,
не го отвеждайте да спи.

Той скита тих, но неизбежен.
Той ще осъди. Ще прости.
Разтворен в съмването. В скрежа.
Разтворен в себе си почти.

В луминесцентните пустини
ще носи слаби семена.
Живот - достатъчна причина.
Живот - достатъчна вина.

Той за дъжда ще се разкае
и някой сняг ще ускори.
Далеч от виното. От чая.
Далеч от огъня дори.

Пълзял. Съвземал се. Излитал.
Мъжествен. Смъртен. Наскърбен.
Един почти спокоен жител
на своя бесен континент.

А утре може да загине.
И без дуел. И без война.
Човек - достатъчна причина.
Човек - достатъчна вина.

*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

Искам няколко стръка безпаметност... - DimitarG

Искам няколко стръка безпаметност,
във която да впия ръцете си,
да се будя до теб без вината си,
че те срещнах след толкова срещане.
По инерция бутах мостове,
подивели реки ме отнасяха,
ти си тази, която ще може,
лудостта ми да впрегне със щастие.
Искам няколко мига безвремие
да не те разруша от изчакване,
да не кажа на глас страховете си...
Ти си пътят назад към душата ми.

*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

БОГОМИЛСКО - КАМЕЛИЯ КОНДОВА

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

Всъщност - Богдан Дичев

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива
Картинката е старата -
два куфара, китарата
Завръщам се,
но всъщност си отивам

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега Октомври слънчев е обаче
препълнени пероните,
очакват ни вагоните
Аз смея се,
но всъщност плача

В купето пак съседите,
дотягат със беседите
бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е
възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно
търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
щастливец съм,
но всъщност съм несретник

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото
започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали
да плача за това не ми прилича
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
аз мразя ги,
а всъщност ги обичам

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените
спасен съм,
ала всъщност съм обречен

Пазете крамфилите
на розите от жилото
последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те,
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .


*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

Сутрин - Елена Атанасова

Краката си провлачвам по паркета,
измивам се със ледена вода,
душата ми се чупи на парчета
и иска ми се пак да се родя.

Събирам разпилените си части,
усмивхам се през зъби на деня,
а после тихичко му казвам: "Здрасти!",
защото нямам как да го сменя