ВРАГ

Аз имам цел - да те унищожа!
За подлостта ти. И за всяка рана.
След страшни дни и нощи възмъжа
омразата във мен. Но днес е рано.

Сега жадувам ти да си щастлив,
да затлъстяваш бавно от успехи.
И да забиваш корена си жив
все по-дълбоко във живота крехък.

Желая дом да имаш. И любов
на хора и от въздуха по-скъпи.
Щом нещо ти се случи, съм готов
от собствената кръв да ти отсъпя.

И радвам се сега, че всеки час
затръпваш битието с едри сметки.
...Така ще те отглеждам дълго аз
в омразата си като звяр във клетка.

А ти живей в спокойния уют
и си мисли, че всичко отминава,
забравил, че за мене си барут,
към който аз - искрата - приближавам.

Как ще те пръсне моят гняв свиреп,
как от върховен ужас ще застинеш!...
Но жалко е, че със самия теб
и в мен навярно нещо ще загине.


Емил Иванов - Далечни Кръстове

---

СТЪПАЛА

Измамиш ли, ще бъдеш развенчан,
ще ти посочат стъпалата голи -
по тях достигнал Божията длан,
ти вече ще се спускаш с ореола
като по мъртва мраморна река...
А ниското с тълпата страховита
под тебе ще прилича на дъска,
осеяна със звоздеи побити...
Ще слизаш бавно като залез тих
с утехата, че уж си имал право -
освен "дойдох, видях и победих"
от всяка земна власт какво остава?...
Под теб гнева, освирепял и гол,
ще чака като жертвеник бездимен,

защото всеки смъкнат ореол
превръща се във позлатена примка...


Емил Иванов - Далечни Кръстове

----

Отстояване

Това е твоето море - брегът,
със мидени черупки татуиран.
Изпратил корабите, натоварени с мечти,
ти дълго ще останеш тук, загледан
как залезът парадно украсява
на хоризонта админарската фуражка.
И бавно ще се учиш през годините
да бъдеш екипаж на самотата си...
Това е твоето море - и ти
сега си везе безнадеждно длъжен
да проумяваш винаги какво
записва златно перо на фара
върху листа на тъмната вода.
Докато юнгите в душите ти пораснат
за капитани на далечно плаване -
това е твоето море!...


Емил Иванов - Далечни Кръстове