***
Добър вечер, Самота,
мой втори брак!
Разводите при нас са безпредметни
и трябва някак си да се понасяме...
А колко вярна си ми ти!
Където и да ида,
ти си с мене,
когато и да дойда,
ти ме чакаш,
каквото и да кажа,
ти мълчиш.
Обичам те особено когато
в душата ми
безшумно коленичиш,
притихнала и бяла,
като хартия лист.
И аз до късно през ноща,
какво ти - до зори
се мъча да напиша :
Самота, самота,
ти ни правиш добри,
но след любовта...
Добър вечер!
Димитър Стойчев - Нож в гърба на вятъра
----
С косите си надвесена
над мен
ти цяла си плачеща върба.
Къде са ти сълзите, щом казваш, че си истинска?
Аз - твоето стъбло, от звънкащи триони повалено,
не мога с нищо вече годишните си кръгове да скрия.
Най-малкия, най-светлъл кръг за пръстен ще приемеш ли?
Да те предпазва от съчувствия, защото
очите ти не са чак толкова печални, за да кажат,
че са били щастливи. Заповядай :
макар да се усмихва като всички други,
човек е стъклоглед, щом нещо в душата му се счупи.
Димитър Стойчев - Нож в гърба на вятъра
---
Любовта - тази детска играчка за възрастни.
Тя се среща в магазина за случайности.
После срещите са целенасочени.
После навикът не закъснява,
после...
Ах, тази детска играчка за възрастни!
Искаш ли да видиш как е направена?
Затвори си очите.
Какво виждаш сега?
- Само теб!
- Само мен?!
- Само теб...
- Само мене ли, само мене ли:
Само-мнение,
Само-любие,
Само-измама,
Само-та...
Но магазинът работи денонощно.
Димитър Стойчев - Нож в гърба на вятъра
---
Аз не мога да дойда.
Може би няма да забележите,
че ме няма...
Човек се стреми към присъствие...
Някога учителката забелязваше
и ми правеше забележка.
Казвах й:
мисълта движи тялото...
Тя се вбесяваше.
Как можех да й обясня,
че присъствието затруднява ценностите?
И така.
Аз не мога да дойда.
Вие ще разполагате с моето отсъствие,
както намерите за добре.
Димитър Стойчев - Нож в гърба на вятъра
---
Любовта не се запаметява.
Тя живее кратките си дни
и след себе си опожарява.
Спомените са развалини,
из които тихо бродим нощем,
както в гробища гробар,
но с надежда да открием още
топлинка от страшния пожар.
Димитър Стойчев - Нож в гърба на вятъра
|