|
Тема |
Миг като вечност [re: almodena] |
|
Автор |
speranza (colourful) |
|
Публикувано | 16.01.08 10:23 |
|
|
Това е едно от любимите ми стихотворения. На Георги Константинов е. Почти няма негово стихотворение, което да не е успяло да ме развълнува. За мен той е най-добрият български поет.
...Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
What you do speaks so loudly that I cannot hear what you say
|
| |
|
|
|